За своето 2500-годишно съществуване Белгород-Днестровски е натрупал богата история, преживял е много исторически епохи, а многобройните му имена свидетелстват за честите преселвания и смяната на населението, но бреговете на бързата Днестър винаги са били гъсто населени.
Историята на Белгород-Днестровски започва в края на VI в. пр.н.е., когато преселници от малоазийския град Милет основават на западния бряг на река Днестър град Офиуса – Тира. Останките на древната Тира, разположени на мястото на съвременния Белгород-Днестровски, са уникален паметник на историята и културата. В продължение на почти хилядолетната си история Тира е преживяла не едно нашествие – гети, готи, хуни; а в първите векове от н.е. градът е бил част от Римската империя и е преименуван на Алба Юлия. Ранните славяни наричат града Турис, а уличите и тиверците – Белгород.
През XII в. Белгород става част от Галицко-Волинското княжество, а от 1214 г. е под властта на Унгарското кралство. В края на XIV в. градът влиза в състава на Молдовското владение и е наречен Четатея Албе. Той става главното му пристанище и столица на южните провинции на Молдова. По това време е завършено и строителството на мощната крепост – един от забележителните и интересни паметници на отбранителната архитектура от Средновековието. Изграждането на такава фортификационна структура е свързано преди всичко с политическата нестабилност в района. Съществуват различни версии за времето на строителството на крепостта.
Някои я смятат за турска, други – за молдовска, а цитаделата – за генуезка; изграждането ѝ е продължило почти 200 години (XIII-XV в.). Във всички времена крепостта е поразявала със своята мощ и непристъпност. Построена на висок скалист бряг на Днестърския лиман от местен варовиков камък, тя представлява неправилен многоъгълник с площ от малко над 9 хектара. Изкачвайки се на страничната площадка на стените, може да се обиколи крепостта по периметъра и да се разгледат конструктивните и архитектурни особености на отбранителната линия.
Общата дължина на отбранителните стени е около 2,5 км, височината на стените и кулите е между 5 и 15 м, а дебелината – между 1,5 и 5 м. От север крепостта е облята от водите на Днестърския лиман, а от трите други страни е заобиколена от дълбок ров, изсечен в скалата. Първоначално ровът е бил пълен с вода, дълбочината му е била около 20 м, а широчината – 14 м. Освен това вътрешната стена на рова е била до ръст на човек и е служила като защита за онези, които го охранявали. В стените на крепостта са вградени 34 кули, различни по форма, височина и предназначение. Дванадесет от тях са кухи отвътре и представляват жилищни помещения, приспособени за самостоятелна отбрана и съхранение на обществени запаси от зърно. Някои от тези кули имат собствени имена, свързани с древни легенди и предания – кулите на Овидий, Пушкин, Темницата, Комендантската и Съкровищницата. Входът към крепостта откъм града е бил през Главните (Килийски) порти – това е бил най-важният обект на отбраната. Някога тук е имало подвижен мост, две крилати врати и две остри решетки – герси; на втория етаж имало отвори за изливане на вряла вода и смола. Крепостта е разделена на четири двора с вътрешни отбранителни стени, като всеки от тях е имал свое предназначение и е можел да издържи обсадата самостоятелно.
През XV в. Османската империя прави няколко опита да превземе града и крепостта. Най-тежкият и жесток опит е направен през август 1484 г., когато 300-хилядната армия на турския султан Баязид II, 50-хилядната армия на кримския хан Менгли Гирей и 100 бойни кораба обсаждат крепостта откъм сушата и лимана. Нападателите заравнят дълбокия крепостен ров, копаят траншеи за артилерията, обстрелват от всички страни, а след това преминават в щурм. След ожесточена съпротива защитниците на крепостта са принудени да я предадат на врага. За дълги 328 години е установено турско владичество, градът получава ново име – Аккерман (бял камък) и става център на Аккерманския санджак. Османската империя прави Аккерман една от своите опорни точки на север. Впоследствие градът става обект на непрестанни нападения от страна на запорожките казаци, молдовците и поляците. Но Аккерман остава непревземаема крепост. Крепостта не остава незабелязана и от васалите на Османската империя – кримските татари. Аккерман често е място за дислокация по време на походите им, а кримският хан Ислам II Гирей дори умира в крепостта и е погребан в джамията, от която днес е останал само минарето. По време на дългото османско владичество крепостта многократно е достроявана и укрепвана в съответствие с новите фортификационни технологии. През 1657 г. Мелек Ахмед паша значително укрепва крепостта. През 1707 г. османците канят френски военни инженери, с чиято помощ е построена нова бастионна линия. А от 1756 г. укрепленията и дострояванията в крепостта се извършват почти ежегодно.
През XVIII в. Русия се превръща в империя с големи териториални претенции в международните отношения. Събитията на трите руско-турски войни засягат територията на Южна Русия. През 1770 г. след 10-дневна обсада войските на генерал-майор И. А. Игелстрьом за първи път превземат града. През 1789 г. щурмът на крепостта е осъществен от войските под командването на Г. Потьомкин, части от Черноморския флот, командвани от Ф. Ф. Ушаков, с участието на М. Кутузов, М. Платов и Барклай де Толли. През 1832 г. крепостта е закрита като военно-отбранително съоръжение, а през 1896 г. е обявена за историко-архитектурен паметник.
Днес Белгород-Днестровската крепост е паметник от национално значение, привлекателна за многобройни туристи. Тук се провеждат музикални фестивали, стените на крепостта са „щурмувани“ в театрализирани представления и може да се участва в рицарски двубои.
