Дворецът се счита за архитектурен паметник на Одеска област. Първоначално имението е принадлежало на началника на канцеларията господин Суворов. С годините дворецът преминава към ръководителя на секретния отдел, главнокомандващ, полковник Иван Курис, а след това към сина му. Ираклий Иванович обновява и значително разширява замъка. В околността на имението той заповядва да се построи вятърна мелница, къщи за хората и конезавод, чието здание може да се види и днес. След Ираклий Иванович дворецът преминава към неговия син, колекционера Иван Ираклиевич. Годините на неговото управление се считат за най-добрите в историята на селото и родовия дворец.
Дворецът е издигнат на два етапа. В началото на осемнадесети век се строи източната част, но кой е бил архитектът остава неизвестно. Местните разказвали, че подполковникът е поканил майстор от далечна Франция. Предполага се, че първият замък е имал фина декорация и портици с колони, които не са се запазили след реставрацията. През деветдесетте години на XVIII век, под ръководството на местния архитект М. Толвински, започва изграждането на западната част, чиито прозорци гледат към езерото. Майсторите добавят трети етаж, нови кули, изящни балкони и кръгла ислямска кула.
В архитектурата е забележим неомавританският стил. Замъкът е построен от камък-варовик. Сградата има ярки елементи на готиката и напомня средновековен дворец. Архитектурата на двореца се отличава с кръгли и конусовидни форми, а на покривите са разположени метеорологични уреди за измерване на посоката на вятъра. Отстрани на двореца има аркови входове, обрамчени с корнизи. Замъкът има тераси с различни размери и плавно полукръгло издаване. От двете страни на терасите са разположени кръгли огледални стълби. Стъпалата водят към английския парк, разположен от западната страна на имението. Прозорците на двореца са правоъгълни с плавен кръгъл преход. Стените са релефни и украсени с зъбци във формата на трилистник. От централния вход се влиза в огромна парадна зала. Тя е особена, защото в нейния план не са предвидени прозорци. Залата е осветена от горната светлина, а интериорът е допълнен с четиристранни полуколони и изящни стенописи.